Може ли работодателят да ви принуди да ползвате годишен отпуск?

Обслужване

Съгласно Кодекса на труда работникът или служителят има право на отпуск всяка година. По правило работодателят трябва да разреши на работника или служителя да вземе дължимия му отпуск през дадена година. Прочетете и разберете дали работодателят може да ви принуди да вземете отпуск?

Струва си да припомним, че съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на годишен, непрекъснат платен отпуск, наричан по-нататък "отпуск". Служителят не може да се откаже от правото си на отпуск. Така работникът или служителят може да ползва отпуск след подаване на съответното заявление за отпуск, докато решението на работодателя дали да му бъде предоставен. Трябва да се помни, че отпуските се предоставят на служителите в съответствие с графика за отпуски, договорен за дадена година (чл. 163 от Кодекса на труда).

Може ли работодателят да ви принуди да вземете отпуск?

Понякога работодателите смятат, че могат да инструктират служителя да вземе отпуска, на който има право, в определения от него срок. Разбира се, съгласно чл. 161 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя отпуск през календарната година, в която работникът или служителят е получил право на него, но позоваването на горната разпоредба не дава право на работника или служителя да бъде принуден да отпусне.

Съгласно решението на Върховния съд от 25 януари 2005 г. изх. акт I ПК 124/05: работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя отпуск в определен размер и период съгласно установените правила, като от друга страна, работникът или служителят не може да се откаже от правото си на отпуск (вж. чл. 152). § 2 от Кодекса на труда) и не може да откаже ползване на отпуска, предоставен съгласно разпоредбите на трудовото законодателство. Въпреки че работодателят трябва да даде съгласието си за отпуска на служителя в съответствие с неговата молба за отпуск и план за отпуск за дадена година, като същевременно поддържа нормалния ход на работа на работното място, той не може да предостави отпуск противно на очакванията на служителя. Разпореждането от работодателя за ползване на отпуска (с изключение на изключенията, описани по-долу) без съгласието на работника или служителя ще наруши правилата за предоставяне на отпуски, посочени в Кодекса на труда. Работодател, който наруши разпоредбите за предоставяне на отпуски, е подложен на наказание от Националната инспекция по труда, както и глоба. Практики, които нарушават предоставянето на отпуски, могат да бъдат докладвани от служители в Националната инспекция по труда (ПИП), което е в противоречие с Кодекса на труда.

Пример 1.

Поради празничния период и намаленото търсене на произведени материали, работодателят реши да наложи дати за отпуск на своите служители. Разпореди на всички служители да изпишат молби за отпуск в периода от 1 юли 2017 г. до 14 юли 2017 г. и им нареди да ползват задължителния отпуск. Предвид изложеното следва да се посочи, че работодателят е нарушил разпоредбите на КТ в областта на отпуските на служителите. Той не може да нареди на служителите да вземат отпуск без да се консултират с тях и против техните очаквания.

Кога работодателят трябва да инструктира служителя да вземе отпуск? - изключения

Съгласно решението на Върховния съд от 2 септември 2003 г. изх. акт I ПК 403/02: разпоредба на чл. 168 от КТ е посочено, че неизползван отпуск по графика на отпуските следва да бъде предоставен на работника или служителя не по-късно от края на първото тримесечие на следващата календарна година. В такъв случай работодателят не е длъжен да договаря с работника или служителя датата на ползване на отпуска, а трябва да му предостави отпуска в срока, посочен в разпоредбата по-горе. Предоставяне на основание чл. 168 КТ за годишния отпуск за предходните години през първото тримесечие на следващата година не се изисква съгласието на работника или служителя, както и когато в същото време тече срокът на предизвестието по трудовия договор. Използването от ищеца на неизплатения отпуск по време на срока на предизвестието не води до искане за паричен еквивалент.

Предвид изложеното, първото от изключенията, когато работодателят може принудително да изпрати служител в отпуск, е възможността той да ползва неизплатения отпуск в срока на предизвестието. Така работникът или служителят е длъжен да ползва отпуска през този период, ако е предоставен от работодателя. Съгласно решението на Върховния съд от 25 януари 2005 г. изх. акт I PK 124/05: Работодателят може да изпрати служител в неизплатен отпуск, дори ако работодателят не е съгласен с това.

Второто изключение, когато работодателят може да изпрати служител в задължителен отпуск, е ползването на отпуска по време на предизвестието, но пропорционално на отработеното време през дадена година, за която се полага отпускът.

Пример 2.

На 30.04.2018 г. служителят е получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор с едномесечно предизвестие. В текста на предизвестието работодателят е посочил, че работникът или служителят следва да използва неизплатения отпуск за 2017 г. през периода на предизвестието от 1 май 2018 г. до 18 май 2018 г., след което предостави на служителя отпуск за 2018 г. пропорционално на периода на работа при него. Предвид изложеното, работникът или служителят следва да спазва указанията на работодателя и да ползва отпуска в съответствие с посочените в съдържанието на прекратяването на трудовия договор разпоредби.

Имаш ли въпрос? Попитайте нашия експерт! Ежедневни онлайн съвети! Задай въпрос ОТБОР
wFirma.pl

Струва си да се цитира и решението на Върховния съд от 26 април 2011 г., ф. Акт II ПК 302/10, според който: предоставянето на работник или служител на отпуск през срока на предизвестието (чл. 1671 КТ) зависи само от волята на работодателя, на която работникът или служителят не може да се противопостави. Освобождаване от задължението за извършване на работа по време на срока на предизвестието на трудовия договор може да произтича от споразумение, сключено между работодателя и работника или служителя. След това се сключва допълнително споразумение между страните по трудовото правоотношение. Ако такова споразумение не предполага задължението на работника или служителя да ползва отпуска през периода на неизпълнение на работа, работодателят не може да задължава работника или служителя да ползва отпуска през този период.

С оглед на гореизложеното си струва да припомним, че работодател, който е решил да уволни служител от работа и да го изпрати в отпуск по време на срока на предизвестието, трябва да запомни правилния ред. Следователно служителят трябва първо да използва предоставения му от работодателя отпуск и след това да посочи датите на уволнение на служителя от работа.

Следва да се отбележи, че позицията на правния отдел на инспектора по труда (референтен номер GNP-110-4560-46/07/PE) се различава от позицията, посочена в практиката на Върховния съд. Съгласно тази позиция работодателят не може да принуди работник или служител да ползва отпуска без да се консултира с него и в удобно за работодателя време. Изключение прави изискването работникът или служителят да ползва отпуска през срока на предизвестието или да ползва неизползвания отпуск за предходната година до 30 септември.

В заключение следва да се подчертае, че Кодексът на труда дава на служителите право на годишен, непрекъснат платен отпуск, от който служителят не може да се откаже. Работодателят трябва да предостави на служителя ваканция през дадена календарна година в съответствие с графика за отпуски, установен на работното място и заявките за отпуск. Служителят трябва да вземе отпуска най-късно до 30 септември на следващата година. Работодателят не може да принуди служителя да ползва неизплатения отпуск, той може само да информира и напомня за необходимостта от ползване на отпуска. Има две различни гледни точки относно възможността служител да бъде принуден да вземе отпуск. В съответствие с гореспоменатата съдебна практика работодателят може да принуди служителя да използва неизплатения отпуск до 30 септември, но служителят не е длъжен да дава съгласието си за това. Въпреки това, според позицията на правния отдел на инспектора по труда, горепосоченото задължително ползване на отпуска е недопустимо без съгласието и заявлението на служителя. Струва си да се припомнят изключенията, когато работодателят може да наложи ползването на отпуск от служителя, т.е. отпуск или просрочен отпуск по време на срока на предизвестието.