Може ли работодателят да се откаже след подписване на предварителния договор?

Обслужване

Процесът на набиране на персонал е скъп и отнема много време. Следователно работодател, който вече е избрал кандидат за работа, може да иска да получи гаранция от него, че няма да се откаже от сключването на трудов договор – особено когато между назначаването и сключването на трудовия договор трябва да изтече по-дълъг период. Също така кандидатът за работа може да зависи от подобна гаранция от работодателя. Предварителният договор е документ, който го прави възможно.

Установяване на трудово правоотношение

Трудовото правоотношение най-често се установява със сключване на трудов договор. В особени случаи източник на трудово правоотношение може да бъде и назначаване, избор, назначаване или кооперативен трудов договор (чл. 2 КТ) и времето, определено от работодателя, а работодателят - за наемане на служител за възнаграждение (чл. 22 § 1 от Кодекса на труда).

Моментът на встъпване в трудово правоотношение въз основа на трудов договор

Съдържанието на трудовия договор определя страните по договора, вида на договора, датата на сключването му и условията на труд и заплащане, включително по-специално:

  • вид работа;
  • месторабота;
  • възнаграждение за работа, съответстващо на вида работа, с посочване на компонентите на възнаграждението;
  • работни часове;
  • дата на започване на работа.

Трудовият договор следва да бъде сключен в писмена форма, а ако не е сключен в тази форма, работодателят е длъжен да потвърди писмено уговорките относно страните по договора, неговия вид и условия, преди да допусне работника до работа.

Трудовото правоотношение се установява на датата, посочена в договора като дата на започване на работа, а ако тази дата не е посочена - на датата на сключване на договора (чл. 26 КТ). Трудовият договор може да бъде сключен (подписан) във всеки ден по-рано от деня, в който трябва да започне работата.

Пример 1.

На 18 август 2020 г. работодателят сключва трудов договор със служителя, в който е посочено, че датата на започване на работа ще бъде 1 септември 2020 г. Следователно трудовото правоотношение между страните е установено на 1 септември 2020 г. и едва от тази дата страните се задължават към взаимни изгоди по трудовия договор.

Пример 2.

Страните сключиха трудов договор на 1 октомври 2020 г., без да посочват отделно деня на започване на работа. При тези обстоятелства следва да се приеме, че датата на постъпване на работа, а следователно и датата на постъпване на работа, е 1 октомври 2020 г.

Предварителен договор

Съгласно чл. 389 § 1 от Гражданския кодекс, предварителен договор е споразумение, с което едната или двете страни се задължават да сключат отбелязан договор (т.нар. окончателен договор). Всички съществени разпоредби на окончателния договор трябва да бъдат посочени в предварителния договор.

Така че, ако окончателният договор ще бъде трудов договор, в предварителния договор трябва да се посочи между кои страни ще бъде сключен, какъв вид договор ще бъде (за пробен период, за определен или неопределен срок) и да посочи датата, на която ще бъде сключена и определя условията на труд и заплащане.

Обещанието за сключване на бъдещ трудов договор с конкретно съдържание може да бъде представено в предварителния договор от двете страни (бъдещият работодател и бъдещ служител) или само от едната от тях.

Последици от сключването на обещано споразумение

Съгласно чл. 389 § 2 от СК, ако не е посочен срокът, в който обещаният договор трябва да бъде сключен, то следва да стане в срока, определен от страната, която има право да иска сключването на обещания договор. Ако и двете страни имат право да изискват сключването на обещания договор и всяка от тях е определила различна дата, страните са обвързани от срока, определен от страната, която преди това е направила съответната декларация. Ако в едногодишен срок от сключването на предварителния договор не е определен срок за сключване на окончателния договор, сключването му не може да се иска.

Пример 3.

Страните сключиха предварителен договор на 12 юли 2020 г., в който бъдещият работодател се задължи да сключи обещан договор с него на 1 декември 2020 г. - трудов договор. Следователно бъдещият служител има право да поиска от бъдещия работодател да сключи трудов договор с него на определена дата - 1 декември 2020 г.

Пример 4.

Страните са си обещали в предварителния договор, сключен на 4 май 2020 г., че ще сключат обещан договор - трудов договор. Те обаче не уточниха датата, на която трябва да бъде сключено окончателното споразумение. След това една от страните по предварителния договор (бъдещият работодател) назначава другата страна (бъдещият служител) да сключи обещания договор на 1 август 2020 г. Също така бъдещият служител - преди изявлението на бъдещия работодател да стигне до него, посочва 1 август 2020 г. - изпрати му изявление за дата на сключване на трудовия договор на 1 септември 2020 г. Изявлението на бъдещия работодател за дата на сключване на окончателния договор обаче достигна до бъдещия служител по-рано от изявлението му до бъдещ работодател. Следователно трудовият договор трябва да бъде сключен на 1 август 2020 г., а не само на 1 септември 2020 г.

Избягване на сключване на обещан договор

Ако страната, задължена да сключи обещания договор, избягва сключването му, другата страна може да поиска обезщетение за вредите, които е претърпяла, защото е разчитала на сключването на обещания договор (обхватът на обезщетението може също да бъде посочен по различен начин в предварителния договор) . Въпреки това, когато предварителният договор отговаря на изискванията, от които зависи валидността на обещания договор, по-специално изискванията за формата, упълномощената страна може да поиска сключването на окончателния договор. Претенциите по предварителния договор изтичат след една година от датата, на която обещаният договор е трябвало да бъде сключен. Ако съдът отхвърли искането за сключване на обещания договор, исковете по предварителния договор погасяват една година от датата, на която решението е станало окончателно и задължително (чл. 390 от СК).

По този начин ефектът от несключването на обещания договор от страна на задълженото лице може да бъде необходимостта да се изплати на другата страна подходящо обезщетение или принудителното сключване на обещания договор - в резултат на съдебно решение. Фактът на настъпване на вредата, причинно-следствената връзка между несключването на окончателния договор и настъпването на вредата и размера на претърпяната вреда трябва да се докажат от страната, която претендира обезщетение, като представи съответните доказателства за този факт.

В какви случаи работодателят няма да трябва да сключи окончателното споразумение?

Имайки предвид горепосочените разпоредби, следва да се посочи, че работодател, който се е задължил да сключи трудов договор с предварителния договор, ще може да се откаже от това задължение без отрицателни правни последици, произтичащи от чл. 390 от Гражданския кодекс, когато:

  • ще прекрати предварителния договор по споразумение с другата страна;
  • другата страна по предварителния договор няма да му определи в рамките на една година от сключването на предварителния договор срок за сключване на окончателния договор - това обаче важи само ако в самия предварителен договор не е определена тази дата.

В заключение, писмен предварителен договор с обещание за сключване на трудово правоотношение е по-силна гаранция от устната. При вземането на решение за подписването му обаче трябва да се има предвид, че едностранното оттегляне от съдържащите се в него задължения може да се окаже невъзможно, без отрицателни правни последици. Заслужава да се отбележи също, че вместо да сключат предварителен договор, страните, които решат да сключат трудово правоотношение, могат незабавно да сключат трудов договор, като посочат датата на започване на работа и по този начин да встъпят в трудовото правоотношение, всеки ден след сключване (подписване) на трудов договор.работа.

Имаш ли въпрос? Попитайте нашия експерт! Ежедневни онлайн съвети! Задай въпрос ОТБОР
wFirma.pl