Възможно ли е да се предостави ваканционен отпуск за престой?

Обслужване

Непрекъснатостта на работното място понякога се нарушава. Това може да се дължи на различни причини, като например забавяне на доставката на необходимите сглобяеми елементи, повреди или случайни събития (например пожар). Обикновено това е причината за престой на работното място, което винаги е недостатък от гледна точка на работодателя. Престой означава ли почивка за служителя?

Концепция за престой

С престой по смисъла на чл. 81 от КТ възниква, когато работникът или служителят - въпреки готовността си да изпълнява работа - не изпълни работа по причини, свързани с работодателя, от техническо или организационно естество. В решение от 16 октомври 1992 г. I PZP 58/92 Върховният съд посочва, че намаляването на търсенето на работа в резултат на икономически причини, а не в резултат на смущения във функционирането на работното място, причинени от технически или организационни фактори, причиняващи работата изцяло или отчасти в даден период, действително (физически) е невъзможно да се извършва производствена дейност, не може да се счита за причина от такъв вид, че произтичащото прекъсване на работата да се квалифицира като престой.

Компенсация за престой

За престой работникът или служителят има право на възнаграждение, произтичащо от личната му оценка, определена с почасовата или месечната ставка, а ако такъв компонент не е отделен при определяне на условията за възнаграждение - 60% от възнаграждението. Възнаграждението за престой не може да бъде по-ниско от минималното възнаграждение за работа (чл. 81, ал. 1 от КТ). Ако престоят е по вина на служителя, възнаграждението не се дължи. В случай на престой, причинен от метеорологични условия (напр. в строителната индустрия), служител, нает на работа, зависима от тези условия, има право на възнаграждение, ако разпоредбите на трудовото законодателство предвиждат това (чл. 81, ал. 4 от КТ) . На практика съответните разпоредби в това отношение се въвеждат в действащия при работодателя колективен трудов договор или правилник за възнагражденията.

Поверяване на друга работа на служителя

Съгласно чл. 81 § 3 от КТ работодателят може да възложи на работника или служителя и друга подходяща работа по време на престоя, за чието изпълнение се полага предвиденото за тази работа възнаграждение, но не по-ниско от възнаграждението за престоя по чл. 81 § 1 от КТ (ако спирането е причинено от работника или служителя, той има право само на възнаграждението, предвидено за извършената работа).

Пример 1.

Заводът е претърпял престой поради повреда на поточната линия в производствения отдел. По време на престоя работодателят е поверил на служител от този отдел почистване в склада. Възнаграждението на служителя по трудовия договор се определя с фиксирана месечна ставка и е в размер на 3600,00 PLN. Следователно възнаграждението за престой трябва да бъде равностойността на тази сума на месечна база, освен ако работата в поверения на служителя склад по време на престой не би била възнаграждение по-високо от работата му в производствения отдел. Тогава на служителя би трябвало да бъде платена по-високата сума за работата в склада.

Организационното решение, което се състои в поверяване на друга работа на служителя по време на престой, е от полза за работодателя. Тогава имаме работа в ситуация, в която служителят не бездейства, а изпълнява конкретна работа за работодателя.

Ако работодателят не е в състояние да възложи на служителя друга работа, той е принуден да поеме разходите, свързани със задължението за изплащане на възнаграждение за престой, без да получи нищо в замяна от служителя (по причини извън контрола на служителя). Поради това си струва да се обмисли дали при такива обстоятелства начинът за намаляване на негативните последици от непродуктивните разходи за възнаграждение за престой не може да бъде предоставянето на отпуск на служителите по време на престой.

Имаш ли въпрос? Попитайте нашия експерт! Ежедневни онлайн съвети! Задай въпрос ОТБОР
wFirma.pl

Същността на ваканционния отпуск

Годишен отпуск е годишен платен отпуск на служител от полагане на работа с цел възстановяване на силите си след полагането й за по-дълъг период от време. Правилото е този отпуск да се предоставя в натура (т.е. като почивни дни), като само по изключение се допуска заплащане на парична равностойност - в случай на неизползване на отпуска, изцяло или частично, поради прекратяване или изтичане на трудовото правоотношение. Следва да се подчертае, че правото на отпуск е лично и непрехвърлимо право на работника или служителя - служителят не може да се откаже от него (чл. 152 и чл. 171 § 1 КТ). Разпоредбите относно отпуските прилагат един от основните принципи на трудовото право - принципа на правото на почивка. То беше изразено в чл. 14 от Кодекса на труда, който предвижда, че работникът или служителят има право на почивка, а това е предвидено в разпоредбите за работното време, почивните дни от работа и отпуските.

Кой решава кога да се ползва отпускът?

По правило отпуските се предоставят в съответствие с план за годишен отпуск, определен от работодателя, който следва, ако е възможно, да вземе предвид исканията на служителите, като вземе предвид необходимостта от осигуряване на нормално протичане на работата. Работодателят може да не установява график за отпуски, ако фирмената синдикална организация е съгласна да го направи (за работодател, който няма синдикална организация, такова съгласие не се изисква по очевидни причини). При липса на план за отпуск, работодателят обаче трябва да определи дата на отпуска след консултация със служителя (чл. 163 от КТ).

Кодексът на труда предвижда и следните опции за ad hoc промени на предварително договорени дати за отпуск:

  • отлагане на датата на отпуска по искане на служителя, мотивирано с важни причини (чл. 164, ал. 1 от КТ);
  • отлагане на датата на отпуска поради специални нужди на работодателя, ако отсъствието на служителя би причинило сериозни смущения в работния процес (чл. 164, ал. 2 от КТ);
  • отлагане на датата на отпуска поради невъзможност за започване на отпуска на определената дата по причини, оправдаващи отсъствието от работа (чл. 165 от КТ);
  • прекъсване на отпуск поради временна неработоспособност поради заболяване, изолация поради инфекциозно заболяване, провеждане на военни учения или военно обучение или извършване на териториална военна служба на ротационен принцип до 3 месеца и отпуск по майчинство (чл. 166 от КТ). код);
  • освобождаване на служител от отпуск, когато присъствието му в завода се налага поради непредвидени в началото на отпуска обстоятелства (чл. 167 от КТ);
  • предоставяне на работник или служител на отпуск по време на прекратяване на трудов договор (чл. 1671 от КТ).

Може ли да се ползва годишен отпуск по време на престой?

Ако служителят ползва предоставения му отпуск в съответствие с графика за отпуски или в срока, уговорен между него и работодателя, или отпуска, чиято дата е променена ad hoc в една от горепосочените процедури, посочени в чл. . 164-1671 от КТ - и през този отпуск работодателят ще има престой по смисъла на чл. 81 от КТ няма законови пречки отпускът на служителя да бъде продължен по време на престоя. При такива обстоятелства припокриването на времето за престой и времето за отпуск е случайно.

По-различно е положението, когато има престой при работодателя и именно поради тази причина той възнамерява да изпрати служители в отпуск. В такъв случай бихме се занимавали с предоставяне на отпуск за цел, различна от почивка и възстановяване на силите на служителя. Отпускът тук би бил причинен от причини от страна на работодателя - технически или организационни смущения във функционирането на работното място.

В обобщение, предоставянето на отпуск на служителите за попълване на престоя не е разрешено съгласно приложимите разпоредби на трудовото законодателство, тъй като би било в противоречие със същността и целта на отпуска.