Възможно ли е служител да се откаже от надбавка за командировка?

Обслужване

Бизнес пътуванията могат да бъдат неразделен елемент от работата в някои професии - това се отнася, inter alia, за търговски представители и широко разбрани представители на компанията. Служителят има право на подходящ хранителен режим за всяко пътуване, включващо изпълнение на служебни задължения. Възможно ли е да се откаже от надбавката за бизнес пътуване?

Какво е бизнес пътуване?

Говорим за командировка, когато служител изпълнява задълженията си извън работното място или друго постоянно работно място. Ако по трудовия договор дадено лице е задължено да пътува и да предоставя услугите си, не можем да говорим за командировки - в този случай служителят няма право на допълнителни обезщетения в това отношение.

Съгласно чл. 775 § 1 от КТ служител, който по искане на работодателя изпълнява служебна задача извън мястото, където се намира работодателят, или извън постоянното месторабота, има право на вземане за покриване на разходите, свързани с командировка. . От това следва, че можем да говорим за командировка само ако са изпълнени общо трите условия за заминаване на работника:

  1. извършва се по изрично искане на работодателя;
  2. пътуването се осъществява с цел изпълнение на конкретна задача от ръководителя (изпълняват се определени задължения на служителя);
  3. заминаването става извън седалището на работното място или мястото, където работникът или служителят обичайно изпълнява ежедневните си задължения към работодателя (заминаването става извън постоянното място на работа).

Диета за бизнес пътуване

Служител, който е задължен да направи командировка, има право да иска възстановяване на съответните разходи за такова пътуване. Това е основно право на всеки служител, което му гарантира възстановяване на всички разходи, свързани с пътуването на служителя и изпълнението на задълженията извън постоянното място на работа. Решение на SA в Люблин (референтен номер III APa 12/19)
Чл.775 § 1 от КТ гарантира плащания, свързани с командировка на служител, който по искане на работодателя изпълнява служебна задача извън мястото, където се намира работодателят, или извън постоянното месторабота. Това означава, че пътуването, извършено от служителя, не е изпълнение на бизнес задача. Служителят се движи само за да изпълни задачата, възложена от работодателя. При това положение служителят има право на възстановяване на разходите за настаняване в размер, посочен в сметката на хотела или еднократна сума за всяка нощувка, но ако пътува през нощта, той няма право на възстановяване на разходите за настаняване или еднократна сума за времето за пътуване.

Всъщност условията за изплащане на надбавката за командировка не са посочени в разпоредбите на КТ, а в Наредбата на министъра на труда и социалната политика от 29 януари 2013 г. за вземания към служител, нает в държавна или местна бюджетна единица за командировка. Съгласно наредбата, съдържаща се в този нормативен акт, служителят има право:

  • диети;
  • възстановяване на разходи: пътуване, пътуване с местен транспорт, настаняване, други необходими документирани разходи, посочени или признати от работодателя според обосновани нужди.

Надбавката за командировка не е нищо повече от субсидия за работодателя за покриване на увеличените разходи за храна на служителя във връзка с командировката. С други думи, това е паричен еквивалент за закупуване на храна по време на заминаването на работника. От 1 март 2013 г. размерът на надбавката за командировка е 30 PLN на ден на заминаване. Не забравяйте обаче, че такава диета няма право, ако пътуването е продължило по-малко от 8 часа и ако продължителността му е от 8 до 12 часа, служителят има право да поиска диета в размер на 15 PLN.

Отказ от надбавка за командировка

Някои права на служителите се предоставят на служителя по абсолютен начин, т.е. възможността за отказ от дадено право е изключена. Такъв е случаят например при годишен отпуск, който трябва да се ползва от служител в натура (парични еквиваленти за неизползван отпуск могат да се ползват само в изключителни случаи).

Съгласно чл. 84 от Кодекса на труда служител не може да се откаже от правото на възнаграждение или да прехвърли това право на друго лице. Горната разпоредба е абсолютно задължителна и не може да бъде нарушавана нито от служителя, нито от работодателя. Оказва се обаче, че надбавката за командировка не се третира като трудово възнаграждение, а само като добавка към заплатата, която възниква само при напускане на служителя. На практика това означава, че служителят може да се откаже от такова обезщетение и няма да понесе никакви последици за него. Решението на Върховния съд (референтен номер III UK 54/11)
Друго е да вършиш работа срещу възнаграждение и друго е да командираш, тъй като надбавките и другите обезщетения, дължими за това пътуване, не представляват трудово възнаграждение, а други обезщетения, свързани с работата. Институцията на командировката не може да се прилага свободно, камо ли инструментално, за прикриване на възнаграждение за работа, работно време или за намаляване на данъчната и вноската тежест.
Уговореното работно място по смисъла на чл. 29 § 1 т. 2 КТ не се различава от постоянното месторабота по чл. 775 § 1 от Кодекса на труда. С други думи, ако работник или служител е уговорил среща с работодателя за извършване на работа на определено място, това не е непостоянно (за разлика от постоянното по чл. 775, ал. 1 от КТ) място на работа. .
Решението на Върховния съд (референтен номер на преписка II PK 317/05)
Предвидената в глава II, раздел трети от КТ закрила, освен възнаграждението за труд в тесния смисъл, обхваща и вземанията на работника или служителя по разпоредбите на трудовото законодателство по смисъла на чл. 9 § 1 от КТ и изпълняващи подобни функции като възнаграждението за труд. Заплащане, гарантирано в трудов договор, което няма еквивалент в разпоредбите на трудовото законодателство и което не е възнаграждение за труд или изпълняване на подобна функция, не попада в така разбираната закрила.

Как да се откажем от надбавка за командировка?

Отказът от надбавката за пътуване освобождава работодателя от задължението да изплаща такова обезщетение на определения служител. За неговата валидност обаче се изисква представяне на подходящо волеизявление. Всъщност нормативната уредба не уточнява формата на такъв отказ, така че е допустимо такава информация да се предоставя устно на надзорния орган. За доказателствени цели обаче волеизявлението на служителя трябва да бъде направено в писмена форма – в случай на спор, надзорникът може лесно да докаже, че служителят ефективно се е отказал от надбавката си за пътуване.

За да се откаже успешно от надбавката за командировка, служителят трябва да представи писмено изявление до своя ръководител, в което ясно посочва, че не желае законово приложимия паричен еквивалент за закупуване на храна по време на командировка. Такава информация трябва да бъде предоставена на работодателя преди пътуването - струва си да включите точната дата в декларацията. Освен предоставяне на данните на служителя и работодателя, такова писмо трябва да съдържа индикация за пътуването, за което лицето е изпратено, и недвусмислена декларация за напускане на надбавката за пътуване. Разбира се, в края на изявлението служителят поставя собствения си подпис. Може да се постави директно в ръцете на работодателя или да се изпрати на работодателя с препоръчана поща.

Възможно ли е да се оттегли отказът от надбавка за командировка?

Правилникът не дава ясен отговор дали може да бъде оттеглено освобождаването от надбавка за пътуване. Теоретично е възможно, но изисква друго релевантно изявление от служителя, този път с обосновка за смяна на длъжността. Освен това проблемът може да е времето на такава промяна – Кодексът на труда не се отнася за момента, в който може да бъде отменен по-ранен отказ. Затова си струва предварително да анализирате всички плюсове и минуси, за да не доведете до ненужни конфликти с работодателя относно диетата за командировка в бъдеще.

Отказ от надбавката за командировка на служителя – обобщение

Надбавката за командировка е допълнителен компонент на възнаграждението, което се дължи във връзка с служебно пътуване, тоест като част от задълженията, изпълнявани извън постоянното месторабота. Пътувания от по-малко от 8 часа не ви дават право на никаква диета, докато пътувания от 8 до 12 часа само до половината от нейната стойност. Служителят има пълното право да се откаже от надбавката за пътуване, на която има право, но трябва да уведоми за това своя ръководител преди планираното пътуване. Писмената декларация трябва да се подаде директно в ръцете на работодателя или с препоръчано писмо.