Приносът на компанията - заслужава си да се знае!

Обслужване На Услуги

Предприемачите, които управляват бизнес, често променят формата му. В много случаи съществуващото предприятие се преструктурира и адаптира към друга област. На практика се случва само част от предприятието да се трансформира. Как е вноската на предприятието в натура? Какви задължения очакват във връзка с преместването на фирмата? Какви са разходите на данъкоплатците? Разберете в нашата статия!

Концепцията за предприятие

Разпоредбите на данъчното законодателство не съдържат определение за предприятие и в това отношение се позовават на разпоредбите на гражданското право. Съгласно чл. 551 от Гражданския кодекс, предприятието се определя като организирана група от нематериални и материални фактори, предназначени за стопанска дейност. Тя включва по-специално:

  1. наименование, индивидуализиращо предприятието или неговите отделни части (наименование на предприятието);
  2. собственост върху недвижимо или движимо имущество, включително оборудване, материали, стоки и продукти, и други вещни права върху недвижимо или движимо имущество;
  3. права, произтичащи от договори за наем и лизинг върху недвижими имоти или движими вещи и права за ползване на недвижими имоти или движими вещи, произтичащи от други правоотношения;
  4. вземания, права върху ценни книжа и парични средства;
  5. концесии, лицензи и разрешения;
  6. патенти и други права на индустриална собственост;
  7. имуществени авторски права и сродни на собственост права;
  8. бизнес тайни;
  9. книги и документи, свързани с управлението на бизнес.

Терминът „по-специално“, включен от законодателя, показва, че списъкът, съдържащ се в тази разпоредба, е отворен каталог и е примерен. Това означава, че да се реши дали продаденият комплект от материални и нематериални активи представлява предприятие по смисъла на чл. 551 от Гражданския кодекс, той решава само дали продадените компоненти позволяват изпълнението на всички съществуващи функции на предприятието. В резултат на това едно предприятие може да се разглежда само в контекста на съставки, които:

  • са организирани,
  • съставят определен отбор,
  • се използват за бизнес цели.

Без апортна вноска от ДДС

Съгласно чл. 5 сек. 1, т. 1 от Закона за данъка върху стоките и услугите (наричан по-долу ЗДДС), данъкът се дължи за доставка на стоки и предоставяне на услуги срещу възмездие на територията на страната. С доставката на стоки по чл. 7 сек. 1 от ЗДДС се разбира прехвърляне на правото на разпореждане със стоки като собственик. От своя страна, чрез предоставяне на услугите, посочени в чл. 5 сек. 1, т. 1 (съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗДДС) се разбира всяка услуга за физическо лице, юридическо лице или организационна единица без правосубектност, която не представлява доставка на стока по смисъла на чл. на чл. 7.

В същото време разпоредбите на чл. 6 от ЗДДС сочат, че определени дейности са изключени от приложното поле на разпоредбите на ЗДДС. Тук са посочени тези дейности, които по принцип спадат към групата на облагаемите дейности, попадащи в обхвата на платената доставка на стоки или платеното предоставяне на услуги. Въпреки това, поради съответното изключване, апортната вноска на предприятието или организираната част от предприятието не се облага с ДДС. Следователно тези дейности, въпреки че могат да бъдат класифицирани като възмездна доставка на стоки или възмездно предоставяне на услуги, не подлежат на данъчно облагане.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДДС, разпоредбите на закона не се прилагат за продажба на предприятие или организирана част от предприятие. Изключването от прилагането на ЗДДС, предвидено в чл. 6, т. 1 от закона обхваща онези дейности, които са били приравнени към понятието доставка на стоки, чийто предмет е предприятие или организирана част от предприятие.

Вноската на дружеството не се облага с ДДС. В много ситуации някои бизнес обект е изключен. Горната ситуация е обяснена от директора на Националната данъчна информация в индивидуалното определение от 28 февруари 2018 г., което гласи:

„В практиката на бизнес сделки има ситуации, при които някои елементи на предприятието са изключени от сделката за продажба. Но дори и в такъв случай материалните и нематериалните компоненти на предприятието трябва да бъдат свързани помежду си по такъв начин, че да могат да бъдат отнесени към съвкупност, а не само към съвкупност от определени елементи. Следователно е от решаващо значение собствеността, която ще бъде продадена, да поддържа функционалната връзка между различните компоненти по начин, който позволява продължаването на конкретната дейност”.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Принос на предприятието - облагане с данък върху дохода

Съгласно общото правило, изразено в чл. 9 сек. 1 от ЗДДФЛ (наричан по-нататък ЗДДФЛ) всички видове доходи се облагат с данък върху доходите, с изключение на изброените в чл. 21, 52, 52а и 52в и доходите, от които е преустановено събирането на данъка по реда на Данъчния кодекс.

Тук трябва да се отбележи, че в случай на апортна вноска в съдружие, нейната вноска не води до увеличаване на имуществото за лицето, което я прави. Срещу направения принос физическото лице получава само правата за участие в печалбите и загубите на дружеството и правата, свързани с управлението на дружеството и влиянието върху дейността му. Такива права, въпреки че имат материална стойност, не представляват покупната цена, тъй като акционерът придобива всички права и задължения, свързани с участие в бизнес начинание, осъществено в рамките на дружеството.

За да се говори за ситуация на възмездно разпореждане, в замяна на облага, състояща се в апортна вноска, лицето, което извършва плащането, трябва да получи еквивалент на облагата под формата на плащане на покупната цена.Такава ситуация би възникнала в случай на продажба на обекта в натура. Следователно извършването на апортна вноска в партньорство не поражда данъчно задължение, то е данъчно неутрален правен акт.

Подобна позиция е изразена на 2 юни 2017 г. от директора на Националната данъчна информация и е посочена в нея:

„Ако се направи апортна вноска на юридическо лице, данъкоплатецът генерира доход в размер на стойността на вноската, посочена в устава или дружествения договор, а при липса на такива вноски към стойност на вноската, посочена в друг документ от подобен характер - в случай на извършване на апортна вноска в дружеството, ако тази стойност е по-ниска от пазарната стойност на тази вноска или стойността на вноската не е посочена в устав, споразумение или друг документ от подобен характер, приходът е пазарната стойност на такава вноска, определена към датата на прехвърляне на собствеността върху обекта на апортната вноска, взета в замяна на вноската на акции или акции. Въпреки това, в случай на придобиване на акции в замяна на апортна вноска под формата на предприятие или организирана част от предприятие, този доход се освобождава от облагане с данък съгласно член 21, ал. Закон за данъка върху доходите”.

В заключение, апортната вноска е данъчно неутрална. При извършване на апортна вноска на предприятието обаче следва да се провери дали прехвърлените активи действително отговарят на условията на предприятието по смисъла на гражданското право.