Амортизация на нежилищни сгради – населено място

Уебсайт

По правило разходите, свързани с покупката на дълготраен актив, не се осчетоводяват по същия начин, както разходите за други разходи - директно в KPiR на датата на възникване или в периода, за който се отнася. При дълготраен актив стойността се разпределя във времето – чрез отписване на амортизации. Размерът им зависи преди всичко от категорията на дълготрайния актив и нормата на амортизация. Колко време отнема амортизацията на нежилищни сгради и каква ставка да се приложи?

Дълготрайни активи и амортизация - какви са те?

Дълготрайните активи са активи, които отговарят на определението в закона. Съгласно ЗДДФЛ дълготрайните активи са собственост или съвместна собственост на данъкоплатеца, придобити или произведени самостоятелно, комплектовани и годни за употреба към датата на приемане за употреба:

  1. сгради,
  2. сгради и помещения, притежавани отделно,
  3. машини, устройства, транспортни средства и други предмети.

Освен това очакваният период на тяхното използване трябва да бъде по-дълъг от една година. Те трябва да се използват и от данъкоплатеца за целите, свързани с неговата дейност или да бъдат въведени в употреба въз основа на договор за наем или лизинг или договор, посочени в чл. 23а т. 1 от ЗДДФЛ.

Амортизацията означава разпределението във времето на разходите, свързани с въвеждането на дълготрайни активи в единица. Започва от месеца, следващ месеца, през който ŚT е вписан в ДМА и нематериалните активи и завършва, когато стойността на отписаните амортизации е равна на първоначалната стойност на този актив.

Амортизацията се извършва въз основа на амортизационния план, изготвен по нормите, предвидени в списъка на амортизационните норми. Възможни са следните методи на амортизация:

  1. линеен,
  2. дегресивен,
  3. по индивидуални тарифи.

Амортизация на нежилищни сгради

Основният метод на амортизация на нежилищни сгради е линейният метод по нормата от Списъка на амортизационните норми. Амортизацията започва от месеца, следващ месеца на вписване на дълготрайния актив в ŚT записите.

Амортизационният процент за нежилищни сгради е 2,5%. В случая на тези помещения срокът на амортизация не може да бъде по-кратък от 40 години, намален с пълния брой години, изминали от датата на първото им използване за употреба до датата на вписване в регистрите. Това означава, че амортизацията на нежилищните сгради трябва да се изчислява главно през призмата на тяхната възраст.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Амортизация за нежилищни сгради - повишена норма и по-кратък амортизационен период

По отношение на нежилищните сгради данъкоплатците могат да приемат индивидуална - увеличена ставка, която е свързана с по-кратък период на амортизация. Това е възможно, стига сградата да се използва. В случай на нежилищни помещения индивидуалната ставка може да се прилага вече, ако помещението е било използвано най-малко една година преди вписването му в регистрите. Пример 1.

Г-н Даниел закупи 7-годишна нежилищна сграда, за която по правило се прилага 2,5% амортизация съгласно официалния график.

Срокът на амортизация ще бъде: 40 години (минимален период на амортизация) - 7 години (възраст на сградата) = 33 години.

Годишният процент на амортизация ще бъде: 40/33 x 2,5% = 3,03%

За 15-годишна сграда - амортизационният период е 25 години (40 години - 15 години), така че годишната норма на амортизация е 4% (40/25 x 2,5%) и т.н.

Разпоредбите на ЗДДФЛ определят минималния срок на амортизация на нежилищни сгради с използване на индивидуална ставка, който е 10 години (чл. 22й, ал. 1, ал. 4). През този период максималната норма на амортизация ще бъде 10%.

Ставката от 10% е максималната ставка, която може да се приложи за нежилищни сгради. Може да се прилага само за нежилищни помещения, които за първи път са въведени в експлоатация най-малко 30 пълни години преди вписването им в регистрите.

Пример 2.

Г-н Даниел е закупил 35-годишна нежилищна сграда, за която по правило се прилага 2,5% амортизация съгласно официалния график.

Срокът на амортизация ще бъде: 10 години - поради факта, че съгласно нормативната уредба срокът на амортизация не може да бъде по-кратък от 10 години, а 40 години - 35 години = 5 години.

Годишният процент на амортизация ще бъде: 10% (максималният процент, който може да се приложи за нежилищни сгради, 40/5 x 2,5% = 20%). В случай на нежилищни сгради не е възможно да се прилагат индивидуални амортизационни ставки поради факта на тяхното подобряване (такава възможност е предвидена от наредбите само по отношение на жилищни сгради).